Либийските милиции „правят убийства“ от отвличане на бежанци за откуп

Бани Уалид, Либия – Салем Дома в никакъв случай не си е представял, че откакто избяга от държавното подтисничество вкъщи в Еритрея, най-големите му компликации към момента лежеше напред, в град Бани Уалид в северозападна Либия.

23-годишният юноша е пътувал през Етиопия и Судан, преди на 18 октомври фамилията му да получи известие от судански номер. Това беше видео, показващо по какъв начин Дома е брутално малтретиран, гол, със завързани ръце и крайници, до момента в който го бият с бич по гърба.

Исканията на похитителите бяха ясни: 12 000 $ от фамилията в Еритрея или щяха да убият сина си до седмица.

По времето, когато брат му беседва с Ал Джазира, на 18 ноември, фамилията е съумяло да събере единствено 140 000 етиопски бира (около 2500 долара), а часовникът към момента тиктака.

По-големият му брат Хюсеин, който живее в Етиопия, се бори да отгледа повече. През цялото време, по време на многократните позвънявания от Бани Уалид, той би трябвало да слуша писъците на своя брат, до момента в който похитителите му го изтезават.

„ Сърцето ми се къса от възприятията на брат ми и се притеснявам, че търговците [похитителите] ще го убият, преди да успеем да съберем цялата сума “, споделя Хюсеин.

В рамките на изменящия се пейзаж на Либия от милиции, центрове за задържане на бежанци и противозаконни затвори, Бани Уалид, на към два часа югоизточно от Триполи, се обрисува като първокачествен център за изкупуване на отвлечени бежанци, хванати до момента в който пресичат Либия.

Невъзможно е да се намерят цифри. Въпреки това, от 47 000 бежанци и мигранти, за които се счита, че са пристигнали в Италия от Либия до момента тази година, доста от тях ще са прекарали известно време като са били нелегално арестувани в Либия. Голяма част от тях в Бани Уалид.

След два месеца задържане в брутални условия, Уилям Сийе, 38-годишен нигериец, съумя да избяга от контрабандистите на хора, които го държаха в Бани Уалид.

„ Когато желаех да мигрирам с гумена лодка, платих 6000 динара [приблизително $1100] “, с цел да отида от историческия град ал-Хумс до нов живот в Европа, споделя той.

„ Беше цялостен мрак и не знаех точната дестинация, само че просто желаех да отида в Европа, с цел да пребивавам заслужен живот. “

Вместо това лодката му беше хваната от въоръжени мъже, които върнаха него и другите пасажери в Либия. Младият нигериец се молеше да не бъде отведен и продаден в кварталите на Бани Уалид – „ най-лошото място на земята “, споделя той.

„ Върнаха ни назад и бях депортиран от ал-Кумс в Бани Уалид и бях затворен “, спомня си той, като продължава с детайлности по какъв начин фамилията му в Нигерия е било насила да заплати 3000 динара (550 долара), с цел да обезпечи освобождението му след показвани видеоклипове, на които е малтретиран.

Все още в Бани Уалид, където си намира работа понякога за към 20 $ дневно, Сийе споделя, че физическите му белези са зараснали, само че психическите остават.

Докато полулегитимните милиции на Либия са забъркани в случайното задържане и изтезания на бежанци за известно време, Бани Уалид със своите въоръжени банди от най-вече млади мъже, които са профилирани в изтезания и изнудване, си завоюва порочна известност измежду непримиримата Либия пейзаж.

Оцелелите описват истории за това, че са били подложени на електрически удари, полово принуждение и потребление на принадлежности против гола плът, с цел да извлекат оптималната степен на забележима и звукова болежка, с цел да изпратят назад на тези, които обичат вкъщи.

„ Бежанци в Либия “

Всеки централен орган се бори да се откри в Либия след нейната гражданска война от 2011 година, когато неустойчивостта и спорът раздрусаха страната и се появиха два съперничещи си Народното събрание: интернационално приет орган в Триполи и неговият противник в източния град Бенгази. Между тях господстват разнообразни степени на безвластие и ръководство на милицията.

Видеоклиповете, оповестени от Refugees in Libya в X, някогашен Twitter, рисуват отчайваща картина на обстановката в Либия.

В един клип се появяват две дами от Еритрея, като и двете са били грубо бити по гърбовете си с пръчки от въоръжени мъже, оставяйки следи и синини. В друга се вижда млад, нежен мъж от Еритрея, носещ кръст към врата си, с вързани ръце. Той моли Тигриня за помощ, казвайки: „ В Либия съм от четири месеца, няма кой да ми помогне. “

Трафикантите желаят 7500 $ за освобождението му.

Дейвид Ямбио, 25-годишен от Южен Судан, сътвори Refugees in Libya в X, Фейсбук и Instagram преди към две години, с цел да подчертае тежкото състояние на хората без документи в Либия.

„ Видеоклиповете ни се изпращат от самите трафиканти “, сподели Ямбио. „ Те употребяват номерата на жертвите и се свързват с нас на нашата гореща линия [която работи денонощно] посредством WhatsApp “, сподели той. „ Досега сме съумели да приказваме с 20 души, които видяхме по време на тези видео диалози. “

Докато бандите употребяват платформата на Yambio за личните си цели, той се надяваше, че видеоклиповете в последна сметка ще оказват помощ на прокурорите да изправят бандите пред правораздаването.

Въпреки мащаба на малтретирането на лицата без документи в Либия, деятели за правата на индивида като Тарик Лемлум показаха продължаващото спонсорство от страна на Европейския съюз, който дава финансова поддръжка на милициите и техните филиали.

Европейският комисар по въпросите на миграцията Илва Йохансон призна през юли тази година, че либийската брегова защита е била инфилтрирана от незаконни банди, само че Европейски Съюз продължава да я поддържа посредством финансиране и образование, макар че Human Rights Watch и други групи остро я подлагат на критика за това по този начин.

Европейският съюз не е дал отговор на настояването на Al Jazeera за коментар.

За Лемлум и други деятели както въпросът за Бани Уалид, по този начин и продължаващото изнудване на фамилиите на бежанци без документи са толкоз изморителни, колкото и отвратителни. В джобовете на либийското общество, споделиха те, търговията с човешки живот се е превзела и се е развила.

Справянето с казуса с трафика на хора в градове като Бани Уалид постоянно щеше да изисква освен това от отговор на сигурността, сподели Лемлум. Вместо това той и други като него упорстват за по-широка реакция от страна на управляващите, като се провеждат обществени и публични мрежи, с цел да се изкорени изцяло търговията.

Ахмед Хамза, началник на либийската неправителствена организация Националния комитет по правата на индивида, разкритикува държавното управление на националното единение в Триполи, като сподели, че то е потвърдено некомпетентно да се оправи с казуса.

Критично, съгласно Хамза, доста от милициите и въоръжените групи, изнудващи пари от фамилиите на бежанци, са същите, на които Народното събрание в Триполи разчита за легитимност и за прожектиране на власт, възпрепятствайки всяко предпочитание да се спре практиката.

В рамките на държавното управление политиките, предопределени за справяне с рецесията, се сблъскаха, до момента в който объркването измежду организациите, натоварени с осъществяването, попречва напъните там, където потребността от интегрирани, координирани дейности беше най-остра, сподели Хамза.

Продължава работата на Националната комисия по правата на индивида: наблюдаване, документиране и следене на докладвани нарушавания. Междувременно, сподели Хамза, записаното от тях се предава на правосъдните органи и органите по сигурността с вярата, че те ще проследят и разрушат мрежите, освобождавайки тези, които са били подложени на брутални изтезания и изнудване.

По време на писането Салем Дома остава в неопределеност.